„ИСТОРИЯ”
Михаил Борисович Крепс (1940-1994 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Михаил Крепс
ИСТОРИЯ
Историята на човечеството
се дели на два вида.
История на ненавистта:
убил,
заклал,
изтребил,
разчетворил;
набучили на кол,
изгорили на клада,
разгромили,
прогонили,
завоювали.
И
история на любовта:
открил,
обогатил,
избавил,
изобретил;
облекчили,
приютили,
спасили,
нахранили.
Събитията от първия вид лесно потъват в паметта:
През 1260 година пр. н.е. ахейците разрушиха Троя.
През 1600 година изгориха на клада Джордано Бруно.
През 1915 година бе заповядано да се изтребят арменците.
Събитията от втория вид лесно се забравят:
Някой някъде измислил колелото.
Някой някога изобретил велосипеда.
Някой някога спасил човечеството от чумата.
Ни дати, ни имена обикновено не се помнят.
Защо?
Михаил Крепс
ИСТОРИЯ
История человечества
Делится на два вида.
Историю ненависти:
Убил,
Зарезал,
Истребил,
Четвертовал,
Посадили на кол,
Сожгли на костре,
Разгромили,
Разбили,
Угнали,
Завоевали.
И
Историю любви:
Открыл,
Обогатил,
Избавил,
Изобрел,
Облегчили,
Приютили,
Спасли,
Накормили.
События первого рода легко западают в память:
В 1260 году до н.э. ахейцы разрушили Трою.
В 1600 году Джордано Бруно сожгли на костре.
В 1915 году было приказано истребить армян.
События второго рода легко забываются:
Кто-то когда-то придумал колесо.
Кто-то когда-то изобрел велосипед.
Кто-то когда спас человечество от чумы.
Ни дат, ни имен обычно не помнят.
Почему?
---------------
Руският поет и литературовед Михаил Крепс (Михаил Борисович Крепс) е роден на 24 юли 1940 г. в Ленинград. Първите му поетични публикации са от 1976 г. Завършва филологическия факултет на Ленинградския университет (1967 г.), кандидат на филологическите науки. От 1967 до 1973 г. преподава английска литература в Ленинградския държавен педагогически институт. През 1974 г. емигрира в САЩ. Преподава руски език и литература в гр. Монтерей, през 1981 г. защитава аспирантура в Калифорнийския университет в Бъркли и става професор по славянски езици и литература в Бостънския колеж в гр. Нютон, щата Масачузетс. Автор е на стихосбирките „Интервью с птицей Феникс” (1986 г.), „Бутон головы” (1987 г.), „Русский Пигмалион” (1992 г.), „Мухи и их ум” (1993 г.), „Космос, Петербург, плечо” (1995 г.), на монографии като „Сатира и юмор Зощенко” (1981 г.), „О поэзии Иосифа Бродского” (1984 г.), „Булгаков и Пастернак как романисты” (1984 г.), „Техника комического у Зощенко” (1986 г.) и др. Умира на 8 декември 1994 г. в гр. Бостън, САЩ.